Добре звучащи понятия са Ниско-енергийните и Пасивни къщи, но не винаги е напълно ясно за непрофесионалистите какво точно се крие зад тях. Съгласно европейското законодателство, всички новопостроени сгради след 2020г. трябва да бъдат с нетно потребление на енергия за отопление близко до нулевото, като не използват енергия от полезни изкопаеми. Затова нека изясним какво стои зад тези понятия.
Съгласно Института за Пасивни къщи (Passive House Institute) критериите за Пасивна къща са:
Консумацията на енергия за отопление и охлаждане годишно е до 15 kWh за квадратен метър от полезната площ на сградата;
Енергията за отопление, вентилация, топла вода и домакински електрoуреди и осветление е до 120 kWh за квадратен метър от полезната площ на сградата;
Въздухонепроницаемост;
Температурен комфорт– часовете в годината, в които средната стайна температура надхвърля 25 ° C не би трябвало да бъдат повече от 10%.
Тези критерии могат да бъдат постигнати с помощта на добре обмислен дизайн, който включва:
Минимални топлинни мостове в конструкцията;
Висококачествени прозорци;
Вентилационна/ топлообменна система;
Качествена топлоизолация;
Въздухонепроницаема конструкция.
Съгласно закона за запазване на енергията, сумата на всички топлинни загуби трябва да е равна на сумата на всички топлинни печалби. Следователно вентилационните загуби и загубите от топлопреминаването, които не могат да бъдат покрити със соларните и вътрешните топлинни печалби, трябва да бъдат покрити от отоплителна система или се осигуряват от отделяната енергия при обитаване на жилището ( човешка топлина, готвене, осветление, електрически уреди и др.) и от акумулиране на слънчевото греене (добро изложение, соларни инсталации), които за Пасивната Къща са ограничени до 15 kWh/m² годишно.
За да се намалят топлинните, а така и енергийните, загуби на къщата, се обръща внимание и на редица други фактори като околната температура, налични възобновяеми енергийни източници, площта и цвета на външната повърхност на сградата, площта на прозорците и вратите, осветлението. Използват се възможно най-много методи и материали, които имат за цел да оптимизират загубите, като в същото време се осигурява оптимален микроклимат и комфорт на обитателите. Всички елементи на къщата , дори малките детайли, се обмислят и проектират първо във виртуална среда, а информацията за целия проект е свързана в обща база данни, която позволява да бъдат намерени оптималните решения за конкретна ситуация.